Song of Solomon 2

За любовта всичко е прекрасно

Възлюбената

1 Аз съм саронски шафран,
лилия от долините.

Възлюбеният

2 Каквото е лилия между тръни,
това е моята възлюбена между девойките.

Възлюбената

3 ^a Каквото е ябълка между горски дървета,
това е моят възлюбен между младежите.
Под сянката ѝ обичам да седя
и плодовете ѝ са сладки за мене.
4 Той ме въведе в къщата за пируване
и ме погледна с любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.
6 ^b Лявата му ръка е под главата ми,
а с дясната ме прегръща.

Възлюбеният

7 ^c Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.

Възлюбената

8 Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва!
Припка по планините, скача по хълмовете.
9 Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен.
Ето стои зад стената ни,
поглежда през прозореца,
наднича през решетките.
10 Моят възлюбен ме заговори:
„Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
11 Ето зимата вече мина,
дъждът преваля, престана.
12 Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13 ^d Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.
Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,
под каменни заслони,
покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“

Девойките

15 Ловете ни лисиците,
лисичетата, които повреждат лозята,
защото нашето лозе е цъфнало.

Възлюбената

16 ^e Моят възлюбен е мой и аз съм негова.
Той пасе стадото си между лилиите.
17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,
върни се, мой мили, и бъди като газела
или като млад елен по планински скали.